Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for 19.06.2014

Можем ли да живеем наистина устойчиво, без да разчитаме изцяло на добивните индустрии? Модерният живот е изграден по начин, който ни стимулира да потребяваме повече и по-неекологично. Именно затова поговорихме с Генади Кондарев от “За Земята” за неговите начини да бъде независим.

Genadi_Kondarev_uzanaПо какъв начин си се освободил от системата?

Не съм все още, но предприемам стъпки в правилната посока. Нямам крайни възгледи и нямам против това да имаме система – все пак всички живеем в общество с правила и с идеята за обществен договор. Настоящата система, в която живеем обаче, се възползва прекалено от хората, прави ги послушни, цеди ги, дава им усещане за фалшиво щастие. Сегашният ред ни отнема възможността да имаме контрол над живота си и да вземаме решения, като ни пробутва илюзията за лесно съществуване – евтина, но отровна храна, евтина, но мръсна енергия, всичко е пластмасово и на промоция в мола, всичко идва без усилия. И хоп – в момента, в който се запитаме кой е в дъното на тази система и не получава ли прекалено много власт и ресурси в замяна – идва извиването на ръце.

Аз отвоювам независимостта си на порции. Няма как да се постигне пълна независимост от днес за утре – цената на бързия преход е доста висока. Започнах с промяна в някои основни направления в живота си: да използвам екологична енергия, да градинарствам, за да имам екологично чиста храна, да карам велосипед, да избягвам всячески използването на изкопаеми горива, да мисля за емисиите си. Не искам пасивно да чакам държавата да промени политиките си и някой да реши нещата да се случват вместо мен.

По отношение на енергията, до момента съм инвестирал в колектор за топла вода от слънцето. Миналата година се озовах в жилище без ТЕЦ и тъй като за мен е недопустимо да се използва електроенергия за отопление, това беше повод да си купя пелетна камина. В резултат в момента за отопление на един и същ жилищен обем плащам почти 4 пъти по-малко. Ползвам само местни пелети, за да подкрепям местни производители. Избрах тези енергийни решения, защото те се изплащат и без субсидия, а в нашия съвременен живот най-големите консуматори на енергия са именно отоплението и подгряването на вода. Дали си струва? Тези инвестиции се изплащат бавно, но чувството да си по-независим е несравнимо. Възможността да имам жив огън в комбинация с ефективна технология на горене през зимата е и истински антидепресант в сивотата на студените месеци.

Започнах и да градинарствам – първо в няколко саксии на балкона, после в чужда градина, а накрая се заех да поддържам градина извън София и отглеждам в нея храна без никаква химия и изкуствени торове. Научих се да си правя сам отвари за някои вредители, но най-вече, да поддържам здрави екосистеми, за да не могат вредителите да надделяват. Имам и три кошера с пчели. Храната ми е по-евтина от това да си я купя в био-магазин, но човек инвестира далеч повече пари и несметно повече време в една градина, отколкото в това просто да си напазарува. И все пак си струва – храната има различен вкус, а градината иска задължителни грижи, т.е. неизбежно прекарвам и малко време оф-лайн. Опитвам се да изградя общност – не градинарствам сам, а с приятели, делим си собствеността върху градината и се опитваме да привлечем още хора, за да разширим общостта си. Изобщо правенето на неща заедно е незаменимо и много обогатяващо. У нас все си казваме, че не можем да работим задружно и очакваме, че ще се научим, правейки големи и предизвикателни неща, но започнете с градина и търсете компромис в отношенията си с хората.

И когато градите своя общност, не забравяйте: Общностите не бива да бъдат затворени и да заживяват в идилията си, без да бъдат бдителни към съвременната– иначе корпоративната реалност заплашва да ги връхлети безпощадно по някое време – ще открият наблизо поредното предприятие крупен замърсител, някоя мина, ще се почне с някой сондаж или голям инфраструктурен обект. Общностите трябва да са активни и да следят развитията в политиката и икономиката.

Не мислете за общността като за някаква хипи комуна. Вашата общност се изгражда по правила, около които всички в общността се съгласяват. Но да можете да действате в общност помага и да запазите някои от удобствата на съвременния си живот – например, да има кой да се грижи за градината ви, когато пътувате – все пак да сте вързани завинаги за една зеленчукова градина също не е голяма свобода, нали? Или пък да можете да оставите хлапетата си на някого (както е в родителските кооперативи), за да си позволите малко свободно време с половинката. Или пък да преговаряте с производители и доставчици за своя проект за възобновяема енергия. В моя случай пример за това би било, ако сме 10 или 20 собственици на котли на пелети – можем да преговаряме за закупуване на пелети на едро, за дългосрочен договор с производител, а защо не, при достатъчно голяма общност и сами да мислим за поризводство на ресурса, който ни е необходим. Общностите трябва да мислят как да могат да осъществяват повече икономически дейности, както и повече социален и културен живот помежду си, за да бъдат силни, здрави и устойчиви като структури.

Очаквайте утре втора част на интервюто с Генади.

Read Full Post »